Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) урежда правния статут на нотариусите и на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара
(юридическо лице със седалище в София), която има публичност на регистъра си.
Нотариусът е лице, на което държавата възлага да извършва предвидените в закона нотариални действия.
Той е независим (при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона), лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия и то в район, съвпадащ с този на съответния районен съд.
Всеки, който упражнява професия Нотариус или Помощник-нотариус по силата на закона има статут на длъжностно лице. От това правно качество произтичат
по-тежките наказателно-правни последици, ако извършеното от тях деяние може да бъде квалифицирано като престъпление (измама, присвояване, документни провинение).
На Нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции.
Той има право на свободен достъп до съдебните и административни служби при необходимост от справки, както и да получава необходимите му сведения с предимство.
Служебният архив на Нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласието му, освен в случаите предвидени със закон.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица.
Нотариусът може, ако му е възложено от страните действия с нотариални производства, да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи при изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещания или управител на имущество.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът не може да взема страна и трябва да бъде безпристрастен.
Той е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването Нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия за вписване акт.
Той е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, както и да не ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване, даже и за времето, в което той не упражнява функциите си, или дейността му е преустановена.
Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.
За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара Нотариусът и Помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.
Когато в района няма Нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд.
Когато в населеното място няма Нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на подписи под документи.
Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи,
представени от български граждани, както и да им съставят нотариални завещания.
ВАЖНО!
Държавата не отговаря за действията на Нотариуса.
